You are here

Кой пише за наука в България?

Моят опит, разбира се, е свързан само със списание „Българска наука“ и всичко, което ще засегна, ще бъде продиктувано от моите лични впечатления за последните 10 години, в които сме публикували материали на различни автори.

Всички статии и материали, които сме публикували във всичките 88 (досега излезли) броя са над 500 на брой. Само си представете колко много труд е това, положен в името на това да запознае читателите на достъпен език с дадена област в науката.

80Като всяко нещо в интернет и авторите се промениха и станаха по-технически грамотни и започнаха да ценят публикациите в мрежата. Преди 10 години публикуваните статии в списанието по-скоро имаха статус на публикация във форум, а сега дори форумите замират. Интернет се разви страшно много и все повече хора разбират, че той е това, което остава, а не хартията. Всеки може да напише нещо и това да остане завинаги в интернет и най-важното е, че може да бъде намерено лесно и винаги да бъде прочетено. Какво остава за специализирано списание, което всеки месец излиза с нови и нови публикации.

В списанието (Българска наука) имаме публикации може би от почти всички университети и научни институти. Учени с различни степени са ни изпращали по един или няколко материала за публикация, които са намирали място при нас. Веднага се сещам за вълнуващите статии, които сме публикували от Военния университет във Велико Търново, които засягаха науката, технологиите, военното дело и всичко свързано с българската реалност.

Искам да обърна специално внимание и на проф. Николай К. Витанов, който от 50-ти брой до момента не е спирал да пише за списанието. Той е може би най-големият комуникатор на науката сред всичките ни автори. Материалите му са свързани с механика, икономика, политики за наука, общообразователни теми, биографии на важни учени, а дори и научно-фантастични разкази. Всичко, което засяга в тези статии е важно за българската наука и за това защо ние имаме една научна реалност, в Европа тя е друга, а в Америка трета. Лично на мен много ми харесва езикът, който проф. Витанов използва, защото е напълно достъпен, а темите, които засяга са най-важни в науката.

Може би не по-малки по важност са всички автори, които не са академични лица, но се интересуват много от дадена област и имат задълбочени познания в нея. Огромна част от материалите са писани точно от такива хора. Има автори, които толкова се интересуват от Римската империя, че са изчели вероятно всичко в интернет и по книжарниците на поне два-три езика. Те трансформират това знание в кратки, систематизирани публикации на достъпен език. Други пък се интересуват от нумизматика и по същия начин събират данни и снимки, като след това споделят знанието си във вид на статии.

Има и такива, които не са професори, не са и толкова запалени по някоя конкретна научна област, а просто искат да популяризират науката. Започват да пишат дадена статия, която се превръща в нещо наистина интересно и подкрепено с множество източници и изображения. Благодарение на интернет, всеки с желание и добър изказ може да поднесе полезна информация на широката публика.

Последните са тези, които превеждат от различни езици новини, статии и интервюта. Това никак не е по-малко важно за популяризирането на науката. Важно е информацията да бъде достъпна, а когато е на родния език и е предоставена кратко и лесносмилаемо, тя може да бъде лесно осмислена и запомнена.

Това са хората, които пишат за наука в България, хора които са публикували над 500 материала в списание „Българска наука“ и над 3000 в сайта nauka.bg.

Благодаря ви и нека заедно умножим тези статии. Хората се интересуват от наука – списанието има публика от над 100 000 читателя на месец. Това е достатъчен стимул за всички нас да продължаваме своята работа!

 

 

Коментари

коментара

Related posts